• начало
  • новини
  • творчество
  • галерия
  • аудио
  • видео
  • връзка

 Синьо-белите

Тодор Върбанов  


През есента на 1981 година, Емил Димитров и групата му „Синьо-белите” са на турне в Северна България. След концерта в гр. Бяла Слатина, вечерят в ресторант „Скът”, в който свири група „Смарагд”. Неотдавна завърналият се от чужбина Тодор Върбанов, или както всички го наричат Върбан, е бас-китарист и вокал в групата. С неговите три октави и пет тона глас, с нестандартния си за онова време вид, той впечатлява Емил и същата вечер бива поканен за основен вокалист и бас-китарист. По-късно Емил казва: „Върбанчо е един романтичен тенор с невероятна дикция.”

     Мечтата на Върбан е голямата сцена и той приема без да се колебае. Следват репетиции и подготовка за следващото турне, което е първо за Върбан. За него Върбан разказва :

      „Когато Емил Димитров ме покани за основен вокалист и бас-китарист на „Синьо-белите” в края на 1981 година, бях много щастлив. Най-после една от мечтите ми се осъществи и застанах на голямата сцена с най-големия!

Преди да тръгнем, около три седмици репетирахме усилено в Дома на транспортния работник в кв.”Емил Марков” в София. Турнето беше страхотно и мисля, че добре си вършех работата. Понякога правехме по осем концерта на ден. От 10 часа, като се облечем с белите костюми и синьо-белите шалчета, та до единайсет вечерта. Изкарвахме добри пари, но в края на турнето ми се случи нещо, което никога няма да забравя.

Докато свирехме „Спири Гонзалез”, на сцената се появиха трима „травестити” -  гримирани, с перуки, на токчета и прочее...

Те танцуваха около всички музиканти, но най-вече около мен. Всички се смееха: Емил, групата, публиката. Само аз бях доста сериозен, защото се досетих, че това са нашите техници, дегизирани като „травестити”. Не престанах да свиря. Концертът свърши с невероятни бисове. Когато се прибрахме в гримьорната попитах: „Какво става?”. Васил Андреев /импресариото на Емил/ се тресеше от смях и ми каза: „Е, Върбане, щом на това неочаквано шоу продължи да свириш - оставаш в групата!”

    Впоследствие разбрах, че с всеки нов музикант са си правили по някой майтап, провокирайки го да се смути и спре да свири.”

       

         През април 1982г. Емил Димитров и „Синьо-белите” са на турне в Ливан. Турнето има небивал успех, а Върбан получава индивидуална покана за участие като певец в международна програма. Въпреки примамливата оферта, той се връща в България, убеден, че ще прави рокендрол.

Записват албума на Емил Димитров „Само един живот”. Следват турнета в страната и чужбина, но това не му е достатъчно. В края на 1982г. напуска „Синьо-белите”. Запазват с Емил приятелски отношения до края на живота му. Емил дори му позволява да включи в албума си Още те обичам” две негови песни - „Акордеон” и „Между две целувки” с нов аранжимент.